Пловдиският митрополит Николай към руския митрополит Антоний: Християнизацията тръгна от България и стигна до Камчатка с любов, а не с меч!
Икона на Св. Климент Охридски подари пловдивският митрополит Николай на Волоколамския митрополит Антоний – ръководител на Отдела за външни църковни връзки на Руската православна черква, който бе на аудиенция под тепетата през днешния ден, съобщи Марица.
" Надявам се, че ще намерите за нея почтено място, откъдето този български светец, основал писмеността „ кирилица “, на която през днешния ден и вие пишете, ще ви напомня, че мисионерското дело, тръгнало от България преди повече от 10 века и християнизирало света до Камчатка,
е толкоз победно, тъй като е било осъществено с обич, а не с меч,
обърна се към госта владиката.
Като акцентира, че времето за дипломация и премълчаване на мислите и възприятията е изтекло, митрополит Николай прикани за възобновяване на мира.
Ето какво сподели Дядо Николай на Волоколамския митрополит Антоний:
" Българската и Руската православни църкви са свързани не просто от общото за всички православни литургично, догматично и канонично единение, само че и от дълбоки исторически връзки на взаимопомощ и взаимност. Ние, кръстените от Свети Патриарх Фотий и попили Словото Божие персонално от учениците на Светите равноапостолни Кирил и Методий, когато е пристигнало времето и Бог е промислил, сме пренесли и предали даруваното ни богатство на православната религия първо към Киев, а оттова и към необятните земи на Изток. В сложни за нас времена ние, назад, сме получавали от Светата Руска православна черква неоценима братска помощ и поддръжка. В нашите библиотеки още се пазят богослужебни книги, отпечатвани в съветските печатници в средата на 19-ти век. На всяка литургия в нашите църкви ние се молим Господ Иисус Христос да помене в Своето Царство император Александър II и всички войни, павших на поле брани за веру и освобождения отечества нашего. Едва ли има друга православна автокефална черква, която по толкоз категоричен метод да показва признателността си към Вашата черква, Вашия народ и Вашата страна. Това, държа да отбележа, не е израз на раболепство или синдром на повиновение, а е демонстрация на братска обич в Христа, която, надяваме се, делата ще покажат, че е взаимна.
Казвам всичко това, с цел да подчертая, че отговорността, която ние носим за тази митрополитска катедра, от една страна и възприятията на братска обич и духовна съгласуваност, която изпитваме към Руската православна черква, въпреки това, ни задължават
да споделим паниката, която ние и нашият кротичък православен народ изпитваме в тези дни.
Няма да употребявам никакви прилагателни и мощни думи, с цел да окачествявам това, което се случва отвъд Черно море. Ние не сме нито всемирски политици, които разсъждават от позициите на утилитарната полза за личните си страни, нито сме дистанцирани анализатори, наблюдаващи протичащото се с теоретичен интерес. Ние сме православни християни и сраженията, които се водят в земите, за чието покръстване нашите прародители, епископи и свещенослужители от България са вложили още през 10-ти и идващите епохи животите и душите си, са борба, която се води вътре в нашите сърца.
Тялото Христово страда заради тази братоубийствена война, всички страдаме, сигурни сме, че страдате и вие. Длъжни сме с откровена братска обич едни към други да се опитаме да открием аргументите за сполетялото ни злополучие и да се опитаме да го прекратим.
Слава на Бога, в Едната, Света, Вселенска и Апостолска православна черква, Нашият Господ Иисус Христос, Неговите Апостоли и боговдъхновените отци от Седемте космополитен събора са ни дали всички нужни управления за църковния живот, които във всяка една обстановка да ни разрешават да намираме верните решения на изникващите въпроси. Няма да оповестя нищо ново, в случай че кажа, че Светите догми са подбудени от Светия дух правила за държание и заради това тяхното несъблюдение или нарушение постоянно е обвързвано с неподходящи последици. Санкцията за нарушаването на Божието право и на Свещените догми е Божия глоба. И като такава тя е неизбежна.
Защо споделям това? Това, което вие наричате „ военна интервенция ” в Украйна, стартира на 24 февруари. Една седмица по-късно на 3 март, когато ние честваме Освобождението на България от победоносната войска на император Александър II, в която наедно са взели участие съветски, украински, финландски, румънски, грузински и прочие войни, в словото си аз си разреших да разсъдя на глас, че за преди малко почналата война сред два православни народа може би има една причина, която остана незабелязана от светските политици и анализатори. А тя е, че няколко години преди този момент православният свят беше обезпокоен от един междуцърковен спор за пълномощия. Макар и да наподобява като административен въпрос, всеки спор за църковна пълномощия в действителност е спор за душите и раздира душите на православните християни. Ние, българите, сме научили този урок на два пъти, през 870-та и през 1870-та година, и това ни дава право да обърнем внимание върху казуса. Един спор за църковна пълномощия може да бъде разрешен единствено и само от позициите на християнската обич и на каноничното право. Всякакви други начини за неговото разрешаване, не дай Бог със всемирски способи и подходи, могат да създадат спора още по-дълбок и това сега се случва пред очите ни.
С две думи, досточтими Владико, мисля и изповядвам гласно, че от позиция на нас, православните, спорът сред Русия и Украйна стартира като междуцърковен спор за пълномощия, в който последователно бяха въвлечени допълнително или по-малка степен всички останали православни църкви. Това е излишно и рисково.
Ние нямаме право да позволяваме един спор сред два православни народа да се разгръща като пожар върху цялата вселенска православна черква.
Напротив, вселенското православие е длъжно да помогне по всякакъв начин за разрешаване на спора. Но, по този начин или другояче, моето мнение е, че военният спор сред вашите страни сега е директно разследване от предхождащия го трансцедентен спор. Докато не бъде отстранена повода, няма да бъде поправено следствието. Докато не бъде поправена грешката, в случай че е била позволена такава, мирът няма да може да бъде възобновен. Вярвам в това с цялата си душа и сърце, и Ви апелирам да не ми се сърдите, че го споделям по толкоз непосредствен метод.
Времето за дипломация изтече. Застрашено е самото тяло на Светата Православна Църква и ние нямаме право повече да крием мислите и възприятията си зад витиевати думи и нищо не казващи изречения. Слава на Бога и на светите отци на Църквата, които са решили и постановили, че в Православната Църква всички епископи са равни и че преимуществото по чест не значи преимущество по права. С Божията премъдрост е открито също по този начин, че Едната Свята Православна черква ще се ръководи съборно, което значи, че в нея математическото болшинство няма никакво значение, в случай че математическото болшинство се отклонява от догмата и канона. Църковната история е цялостна с образци за това по какъв начин догматичната непорочност и каноничната суровост надвиват над математическото болшинство и няма смисъл да тестваме още веднъж валидността на това аксиоматично състояние, което е тъкмо толкоз годно през 21-ви век, колкото е било годно през 15-ти, 9-ти и по този начин нататък.
Искам да знаете, че в случай че смятате, че бихме могли да помогнем за превъзмогване на зародилите несъгласия, то
ние няма да пожалим никакви старания и ще създадем всичко належащо, с цел да се върнем всички дружно на пътя на братската обич
и да стартираме да лекуваме нанесените рани върху Тялото Христово. Вярвам, че до момента в който не бъдат излекувани раните върху Църквата, няма да бъде преодолян спорът сред народите. Със сълзи на очи апелирам Нашия Господ Иисус Христос да просветли мозъците ни и укрепи волята ни да се изскубнем от примките на лукавия, който е помрачил съзнанията ни до степен да забравим кои сме, какво е нашето предопределение и каква е нашата задача на този свят. А тя е да проповядваме любовта, да укрепваме мира и да работим непрекъснато за спасението на поверените ни от Бога души на православните християни. Ако можем да помогнем на мира и на любовта със средствата, които Бог ни е дал в мига на нашето ръкоположение, по-голяма премия за нас и за вас няма да има.
Моля да отнесете сърдечните ни приветствия към Негово Светейшество Кирил, Патриарх на Москва и цяла Русия, който евентуално ще благоволи да си спомни за времето, което прекара тук, в Пловдив, измежду нас, както и ние ще си спомняме за това велелепно посещаване до края на дните си. И ще молим Господа всички днешни злощастия един ден да бъдат отминати като неприятен сън, а ние още веднъж да можем да се срещаме и поддържаме връзка приятелски, обединени в съборната обич на Едната Света Православна черква и в любовта на Този, в чието име само се срещаме ".
" Надявам се, че ще намерите за нея почтено място, откъдето този български светец, основал писмеността „ кирилица “, на която през днешния ден и вие пишете, ще ви напомня, че мисионерското дело, тръгнало от България преди повече от 10 века и християнизирало света до Камчатка,
е толкоз победно, тъй като е било осъществено с обич, а не с меч,
обърна се към госта владиката.
Като акцентира, че времето за дипломация и премълчаване на мислите и възприятията е изтекло, митрополит Николай прикани за възобновяване на мира.
Ето какво сподели Дядо Николай на Волоколамския митрополит Антоний:
" Българската и Руската православни църкви са свързани не просто от общото за всички православни литургично, догматично и канонично единение, само че и от дълбоки исторически връзки на взаимопомощ и взаимност. Ние, кръстените от Свети Патриарх Фотий и попили Словото Божие персонално от учениците на Светите равноапостолни Кирил и Методий, когато е пристигнало времето и Бог е промислил, сме пренесли и предали даруваното ни богатство на православната религия първо към Киев, а оттова и към необятните земи на Изток. В сложни за нас времена ние, назад, сме получавали от Светата Руска православна черква неоценима братска помощ и поддръжка. В нашите библиотеки още се пазят богослужебни книги, отпечатвани в съветските печатници в средата на 19-ти век. На всяка литургия в нашите църкви ние се молим Господ Иисус Христос да помене в Своето Царство император Александър II и всички войни, павших на поле брани за веру и освобождения отечества нашего. Едва ли има друга православна автокефална черква, която по толкоз категоричен метод да показва признателността си към Вашата черква, Вашия народ и Вашата страна. Това, държа да отбележа, не е израз на раболепство или синдром на повиновение, а е демонстрация на братска обич в Христа, която, надяваме се, делата ще покажат, че е взаимна.
Казвам всичко това, с цел да подчертая, че отговорността, която ние носим за тази митрополитска катедра, от една страна и възприятията на братска обич и духовна съгласуваност, която изпитваме към Руската православна черква, въпреки това, ни задължават
да споделим паниката, която ние и нашият кротичък православен народ изпитваме в тези дни.
Няма да употребявам никакви прилагателни и мощни думи, с цел да окачествявам това, което се случва отвъд Черно море. Ние не сме нито всемирски политици, които разсъждават от позициите на утилитарната полза за личните си страни, нито сме дистанцирани анализатори, наблюдаващи протичащото се с теоретичен интерес. Ние сме православни християни и сраженията, които се водят в земите, за чието покръстване нашите прародители, епископи и свещенослужители от България са вложили още през 10-ти и идващите епохи животите и душите си, са борба, която се води вътре в нашите сърца.
Тялото Христово страда заради тази братоубийствена война, всички страдаме, сигурни сме, че страдате и вие. Длъжни сме с откровена братска обич едни към други да се опитаме да открием аргументите за сполетялото ни злополучие и да се опитаме да го прекратим.
Слава на Бога, в Едната, Света, Вселенска и Апостолска православна черква, Нашият Господ Иисус Христос, Неговите Апостоли и боговдъхновените отци от Седемте космополитен събора са ни дали всички нужни управления за църковния живот, които във всяка една обстановка да ни разрешават да намираме верните решения на изникващите въпроси. Няма да оповестя нищо ново, в случай че кажа, че Светите догми са подбудени от Светия дух правила за държание и заради това тяхното несъблюдение или нарушение постоянно е обвързвано с неподходящи последици. Санкцията за нарушаването на Божието право и на Свещените догми е Божия глоба. И като такава тя е неизбежна.
Защо споделям това? Това, което вие наричате „ военна интервенция ” в Украйна, стартира на 24 февруари. Една седмица по-късно на 3 март, когато ние честваме Освобождението на България от победоносната войска на император Александър II, в която наедно са взели участие съветски, украински, финландски, румънски, грузински и прочие войни, в словото си аз си разреших да разсъдя на глас, че за преди малко почналата война сред два православни народа може би има една причина, която остана незабелязана от светските политици и анализатори. А тя е, че няколко години преди този момент православният свят беше обезпокоен от един междуцърковен спор за пълномощия. Макар и да наподобява като административен въпрос, всеки спор за църковна пълномощия в действителност е спор за душите и раздира душите на православните християни. Ние, българите, сме научили този урок на два пъти, през 870-та и през 1870-та година, и това ни дава право да обърнем внимание върху казуса. Един спор за църковна пълномощия може да бъде разрешен единствено и само от позициите на християнската обич и на каноничното право. Всякакви други начини за неговото разрешаване, не дай Бог със всемирски способи и подходи, могат да създадат спора още по-дълбок и това сега се случва пред очите ни.
С две думи, досточтими Владико, мисля и изповядвам гласно, че от позиция на нас, православните, спорът сред Русия и Украйна стартира като междуцърковен спор за пълномощия, в който последователно бяха въвлечени допълнително или по-малка степен всички останали православни църкви. Това е излишно и рисково.
Ние нямаме право да позволяваме един спор сред два православни народа да се разгръща като пожар върху цялата вселенска православна черква.
Напротив, вселенското православие е длъжно да помогне по всякакъв начин за разрешаване на спора. Но, по този начин или другояче, моето мнение е, че военният спор сред вашите страни сега е директно разследване от предхождащия го трансцедентен спор. Докато не бъде отстранена повода, няма да бъде поправено следствието. Докато не бъде поправена грешката, в случай че е била позволена такава, мирът няма да може да бъде възобновен. Вярвам в това с цялата си душа и сърце, и Ви апелирам да не ми се сърдите, че го споделям по толкоз непосредствен метод.
Времето за дипломация изтече. Застрашено е самото тяло на Светата Православна Църква и ние нямаме право повече да крием мислите и възприятията си зад витиевати думи и нищо не казващи изречения. Слава на Бога и на светите отци на Църквата, които са решили и постановили, че в Православната Църква всички епископи са равни и че преимуществото по чест не значи преимущество по права. С Божията премъдрост е открито също по този начин, че Едната Свята Православна черква ще се ръководи съборно, което значи, че в нея математическото болшинство няма никакво значение, в случай че математическото болшинство се отклонява от догмата и канона. Църковната история е цялостна с образци за това по какъв начин догматичната непорочност и каноничната суровост надвиват над математическото болшинство и няма смисъл да тестваме още веднъж валидността на това аксиоматично състояние, което е тъкмо толкоз годно през 21-ви век, колкото е било годно през 15-ти, 9-ти и по този начин нататък.
Искам да знаете, че в случай че смятате, че бихме могли да помогнем за превъзмогване на зародилите несъгласия, то
ние няма да пожалим никакви старания и ще създадем всичко належащо, с цел да се върнем всички дружно на пътя на братската обич
и да стартираме да лекуваме нанесените рани върху Тялото Христово. Вярвам, че до момента в който не бъдат излекувани раните върху Църквата, няма да бъде преодолян спорът сред народите. Със сълзи на очи апелирам Нашия Господ Иисус Христос да просветли мозъците ни и укрепи волята ни да се изскубнем от примките на лукавия, който е помрачил съзнанията ни до степен да забравим кои сме, какво е нашето предопределение и каква е нашата задача на този свят. А тя е да проповядваме любовта, да укрепваме мира и да работим непрекъснато за спасението на поверените ни от Бога души на православните християни. Ако можем да помогнем на мира и на любовта със средствата, които Бог ни е дал в мига на нашето ръкоположение, по-голяма премия за нас и за вас няма да има.
Моля да отнесете сърдечните ни приветствия към Негово Светейшество Кирил, Патриарх на Москва и цяла Русия, който евентуално ще благоволи да си спомни за времето, което прекара тук, в Пловдив, измежду нас, както и ние ще си спомняме за това велелепно посещаване до края на дните си. И ще молим Господа всички днешни злощастия един ден да бъдат отминати като неприятен сън, а ние още веднъж да можем да се срещаме и поддържаме връзка приятелски, обединени в съборната обич на Едната Света Православна черква и в любовта на Този, в чието име само се срещаме ".
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ